Когато става въпрос за филми, всъщност ние си мислим, че те основно и по същество са само визуално изживяване. Един филм обаче е много повече от това. Наистина, не можем с лека ръка да пренебрегнем и да подценим значението на звука във филмовата продукция: добре изработеният звук към филма често е толкова силен — а понякога и сложен — колкото и изображението на екрана. И така, за да разберем сложността на съвременния модерен филм, има няколко аспекта, които традиционно остават незабелязани от публиката, но това е също толкова важно, колкото и изображението което се прожектира.
Звукът към филмите е съвсем различна вселена. Той включват три различни аспекта: чивешки глас, музика и звукови ефекти. Всъщност всеки компонент е отделна вселена сам по себе си, но той не може и не трябва да съществува независимо от другите компоненти. Тези три различни звукови компонента трябва да бъдат балансирани и смесени по начин, по който да създадат желания ефект и желания акцент в целия филм.
Човешкият глас
Когато става въпрос за човешки глас, ние основно подразбираме диалозите. Диалозите се използват за идентифициране на говорещия като реално лице, а не като продукт или концепция за въображаемо разказване на истории. Например, при драмата диалогът се използва за предаване на историята и в крайна сметка изразява мотивацията и чувствата на героите по време на сцената.
Често, в рамките на екосистемата на филма, публиката не прави голяма разлика при възприемането на изобразения герой и реалния актьор, който го представя. Сетете се за Хъмфри Богарт и Сам Спейд или Джим Кери и Стенли Ипкис: можем да твърдим до известна степен, че както филмовата личност, така и личността на г-н Богарт и Кери се сливат на доста високо ниво, тъй като гласовете им допълват и двата героя.
Освен това, когато текстурата на гласа пасва на актьора или външния му вид, се ражда напълно различен но реалистичен характер, наречен персона. Публиката не вижда актьора, който олицетворява героя, а друг човек, борещ се и преминаващ през всякакви ситуации. От друга страна, трябва да споменем, че диалозите се въвеждат във филмите по уникален начин и използването им варира значително в зависимост от естеството на филма. Понякога филмите включват малко или никакви диалози и разказът зависи много от визуалните елементи, а понякога публиката е потопена в непрекъснати диалози, прескачащи от разговори към разговори по френетичен, комедиен или друг начин.
Звукови ефекти
Звуковите ефекти имат два основни компонента. Първо, когато говорим за звукови ефекти, ние говорим също така и за синхронни звуци – онези звуци, които съответстват на това, което публиката вижда или познати още като Фоли ефекти. Например, ако герой свири на музикален инструмент, тогава се проектират звуците на инструментите. Този тип звуци също допринасят за реализма на визуалния проект или филм и също се използват за създаване на желана или специфична атмосфера. Например, когато една врата се отваря и чуем дръжката на вратата да прави своето специално „щракване“, ние сме напълно убедени, че изобразеното действие е реално. Въпреки това, ако дръжката на вратата щракне по време на поредица от действия като грабеж, звуковият дизайнер може да подчертае по различен начин „щракването“ с напълно различно ниво на звука, за да създаде напрежение.
Другият основен компонент на звуковите ефекти са асинхронните звуци – тези, които не съответстват на това, което публиката гледа на екрана. Те се използват за въвеждане на емоционални нюанси към изображението и добавяне на малко повече реализъм. Това могат да бъдат линейки като фонови звуци по време на преследване с кола например. Шумът на сирената добавя реализъм на филма, като доразвива градската среда в сцената. Или шумът на птици, кучета и минувачи, докато двойка спори за нещо в парка през есента. И двата сценария са реални за нас, просто защото свързваме фоновите звуци, които чуваме, с това, с което сме свикнали. Знаем, че линейките се движат по градските улици и знаем, че парковете често са пълни с хора и с техните домашни любимци – изградени матрици на клишета в нашето съзнание.
Музика
Фоновата музика играе основна роля във всеки визуален продукт. Музиката често се използва за добавяне на нюанси и емоции, както и ритъм към филма. Традиционно музиката не се използва по начин, така, че да бъде забелязана от публиката, тъй като тя по-скоро се използва за осигуряване на специфичен тон или за внасяне на емоционален нюанс към историята. Освен това, музиката подчертава всички видове промени в рамките на визуалния продукт, т.е. предсказва промени в настроението, в темпото, в последователностите и т.н.
Музикален пост-продукционен процес
Филмовият звук често се състои както от иновативен подход, така и от конвенционален такъв. По време на автомобилно преследване, например, публиката винаги подсъзнателно очаква ускоряване на музиката. Важно е обаче да споменем, че музиката и звукът в повечето случаи са брилянтно замислени и написани. Ефектите от звука остават до голяма степен фини и се забелязват само от нашето подсъзнание, но те играят ключова роля в способността ни да оценим и разберем това, което днес наричаме модерен филм.
